Мануката и другите ценени медове по света: калуна, сидр, черен кимион, мащерка

Хората, които идват при нас заради мануката, често гледат и други медове. Виждаме търсенията: ljunghonung — шведски мед от калуна. Miel de nigelle — мед от черен кимион. Jujubier — медът от зизифус в Йемен.

Това любопитство заслужава отговор, защото светът на монофлорните медове е наистина завладяващ, а разбирането му изяснява много какво е и какво не е мануката.

Какво прави един мед „ценен"

Четири неща, в различни съчетания.

Рядкостта. Дърво, което цъфти две седмици в годината в една долина, дава съвсем малко мед. Трудността. Някои медове физически трудно се вадят от питата. Чистотата. Наистина монофлорен мед изисква кошери, разположени и премествани с точност. Характерът. Някои медове просто не приличат на нищо друго.

Забележете, че „скъп" и „силен на вкус" сами по себе си не са в този списък.

Мед от калуна (Calluna vulgaris)

Класиката на северните и шотландските пустоши и един от технически най-взискателните медове за добив в света.

Медът от калуна е тиксотропен: в питата се държи като желе и не се изважда с центрофуга като останалите. Пчеларят трябва да го изпресова или предварително да пробие всяка клетка — бавен, изнурителен труд, който сам по себе си обяснява голяма част от цената. Резултатът е тъмнокехлибарен до червеникав, гъст и леко желатинов, с горчиво-сладък, опушен, почти солен вкус и необичайно високо съдържание на белтъчини. Задържа и фини въздушни мехурчета, затова често изглежда леко мътен.

Ако сте търсили ljunghonung, това е било то — и е един от големите медове на Европа.

Мед от сидр или зизифус (Ziziphus spina-christi)

Редовно сред най-скъпите медове на планетата, най-прочут от долината Хадрамаут в Йемен.

Дървото цъфти кратко, теренът е отдалечен и труден, а пчеларската традиция е вековна. Медът е гъст, маслен, дълбоко карамелено-златист, с богата, почти плодова сладост, различна от всичко, което излиза от европейски кошер. Цената на килограм може да надхвърли най-високите степени манука — и както при всеки оскъден и прочут мед, автентичността е реален въпрос.

Мед от черен кимион (Nigella sativa)

Онзи, който изисква най-много предпазливост.

Медът от нигела — често свързван с Етиопия и Египет — е тъмен, пиперлив и подчертано солен. Но истински монофлорен нигелов мед е рядкост, а голяма част от продаваното под това име е мед, смесен или ароматизиран с масло от черен кимион, а не събран от пчели по нигела. Нито едното, нито другото е нечестно, ако го пише на етикета. Прочетете етикета.

Мед от мащерка

Големият мед на Гърция, най-прочут от планината Химетос край Атина и от билковите хълмове на Крит. Кехлибарен, интензивно ароматен, тревист и топъл, той има безпогрешния вкус на пейзажа, от който идва. Един от най-дълго непрекъснато ценените медове в света — гърците са писали за него преди повече от две хиляди години.

Кестенов мед

Тъмен, почти черен, с изразена горчивина зад сладостта и силен дървесен аромат. Произвежда се широко в Италия, Франция и на Балканите. Богат на минерали и бавно кристализиращ. Разделя хората напълно, което е комплимент.

Акация, елда и тупело: три крайности

Акацията (всъщност бяла акация, Robinia pseudoacacia) е най-светлият и деликатен от големите медове — почти прозрачен, цветен, и толкова богат на фруктоза, че остава течен с години.

Елдата е обратното: почти черна, малцова, като меласа, с рустикална дълбочина, обичана в Източна Европа и Северна Америка.

Тупелото, от блатата на Флорида, е прочуто най-вече с едно: захарният му баланс означава, че практически никога не кристализира. Бледозлатисто, с нотка на круша, и географски ограничено до няколко речни басейна.

Земляничево дърво: горчивата рядкост

Сардински мед от земляничево дърво, добиван в късна есен, когато почти нищо друго не цъфти. Той е истински горчив — не горчиво-сладък, а горчив — и е сред най-редките и скъпи медове в Европа. Придобит вкус, който посветените защитават яростно.

Къде стои мануката

Прочетете колоната „защо се цени" отгоре надолу и редът на мануката изпъква по причина, която няма нищо общо с вкуса или оскъдността.

Всеки друг мед в този списък се цени заради това какъв е. Мануката е единственият, ценен заради съединение, което се измерва.

Медът от калуна няма степен. Никой не отпечатва число върху буркан мед от мащерка. Сидрът се продава с репутация и произход. Само мануката носи лабораторна стойност — MGO, преобразувано по скалата UMF — плюс държавен новозеландски тест, който определя дали изобщо може законно да се нарича манука. Затова етикетът на манука прилича на технически документ, а на кестенов мед — на стихотворение.

Струва си да бъдем честни за цената на това. Измеримостта ви пази от пазар на фалшификати; тя прави и мануката по-малко романтична от сардински горчив мед, добиван от едно семейство през ноември.

Изграждане на рафт с медове

Ако мануката ви допада, следващата стъпка не е още манука. Тя е контраст.

Добър рафт от три буркана: една манука заради дълбочината, една акация за другия край на спектъра — светла, мека, безкрайно полезна — и един характерен мед, който никога не сте опитвали: от калуна, кестен или мащерка.

Дегустирайте ги както бихте дегустирали вино: по една малка лъжичка, от най-светлия към най-тъмния, с вода между тях. Разликите са далеч по-големи, отколкото повечето хора очакват, и завинаги ще променят начина, по който четете етикет на мед.

Изводът

Мануката принадлежи на рафт заедно с калуната, сидра, мащерката и земляничевото дърво — все медове с един произход, с истинска история и истинска причина да струват колкото струват.

Онова, което я отличава, не е че е по-добра, а че е единствената, която можете да проверите с число. Ако сте дошли тук от търсене за ljunghonung или miel de nigelle, следвайте това любопитство — а ако първо искате да разберете числото върху буркана манука, започнете с нашата таблица за преобразуване MGO – UMF.